 |
|
|
Фалитът на финансовата ни система – пропуснатият шанс за българския капитализъм
публикувано от: Nikolay Gertchev, 02 юни 2003
|
|
|
| |
от Николай Герчев, асистент по икономика в Университета Пантеон-Асас
На 15 и 16 април тази година българската банкова система изпадна във фалит. Тази констатация навярно звучи изненадващо и пресилено. Изненадваща тя не е, или поне за читателите на нашата статия от 6 декември. Не е и пресилена, макар и пресата да не и отдаде сериозното внимание, което тя заслужава.
Какво точно се случи?На 15 и 16 април лихвените проценти на междубанковия пазар са се покачили драстично, в резултат на засилено търсене на ликвидности от банките. Фактите сочат, че банките сами не са могли да разрешат проблема, и министерството на финансите е предоставило необходимите средства, за да продължи тяхното съществуване. Обяснението, на всички икономисти и финансисти взели отношение по въпроса, е изненадващо единно (изненадващо, защото известна максима твърди ‘задайте въпрос на двама икономисти, за да получите три отговора’). Консенсусът е следният-програмирани плащания на данъци, тоест изтичане на пари от банките към сметката на правителството в БНБ, са довели до ниската ликвидност. Ако банкерите бяха малко по-предвидливи, нищо нямаше да се случи. Вината е основно тяхна.
Този сценарий, фактически верен, не обяснява фалитът на банките. Той е единствено с историческа стойност, и страдайки от непоправима логическа недостатъчност не ни помага с нищо да разберем случилото се. След като предстоящо събитие, плащане на данъци, е било предвидено, трудно е да си представим как банкери, предвидили събитието, не са предвидили необходимите пари в наличност. Основните въпроси са два. Каква точно е същността на събитието “масово плащане на данъци” и води ли то непременно до фалит на банките? Дали министърът на финансите на пропусна уникална възможност за необходима финансова и икономическа реформа, помагайки на банките да скрият своя фалит?
Същността на събитието
Обяснението на консенсуса, поставяйки ударението на събитието “плащане на данъци” на практика се опитва да ни увери, че не е имало теглене на депозити от гражданите, и че в следствие трудно може да се говори за сериозна финансова криза. Това е напълно грешно, защото теглене на депозити е имало и точно то е довело до фалита на банковата система.
Банката е институция, в която вложители влагат свои пари, като в замяна те получават документ, удостоверяващ тяхното право на собственост над вложената сума пари (извадка от спестовна книжка, на пример). По същество този документ е една най-обикновена разписка. Често тези разписки са приети при плащания, но в крайна сметка банките в един момент трябва да покажат, че парите наистина съществуват. Ако те не успеят да направят това, по причина, че резервите които държат са само част от всички вложения, те изпадат във фалит.
Какво става ако вложителят А в банката Х иска да плати Б за закупени стоки, или за да изплати свой дълг? Ако Б приема разписките издадени от банката Х като разплащателно средство, тоест яко той има сметка в същата банка, последната не прехвърля никакви пари, а просто предава правото на собственост над същата сума пари от сметката на А на тази на Б. Опасност от фалит тук няма. Ако Б не приема разписките издадени от банката Х, тоест ако има сметка в банката У, тогава два случая са възможни. Банките Х и У имат навика взаимно да компенсират свои разписки, без да доказват, че наистина разполагат с парите, на които тези разписки дават право на собственост. Тук отново няма опасност от фалит, и наблюдаваме само счетоводни операции. Ако обаче банката У не приема разписката за доказателство, че сумата пари наистина съществува, то тогава тя настоява да получи действителната сума пари. Банката Х тогава е принудена да използва своите резерви, за да изпълни желанието на клиента си А да плати Б. Ясно е, че в тази ситуация банката Х може да изпадне във фалит, по силата на две основни причини. Първата е, че тя пази частични резерви. С други думи, издала е повече разписки, отколкото пари има в наличност. Това е основната характеристика на финансовата система у нас, която прави от банките постоянно уязвими институции. Втората причина е желанието на достатъчен брой от вложителите да получат реално потвърждение, че издадените разписки наистина представляват налични пари. Тези две причини са характерни за всяка финансова криза, те присъстват както при теглене на депозити така и при плащане на данъци, което прави тези две събития еднакви по същност.
При теглене на депозити, вложителите на практика проверяват дали банките могат да изпълнят даденото от тях обещание да изплатят разписката. По една или друга причина те предпочитат да имат в лично владение не правата на собственост върху дадена сума пари, а самата сума пари.
При масово плащане на данъци, държавата не признава разписките на индивидите А, Б, В... издадени от банките Х, У, ... и настоява да се увери в съществуването на парите. Това налага на банките да използват своите резерви. Всичко се случва така сякаш вложителите първо теглят своите влогове, и след това предават парите на държавата, за да платят своите данъци.
Вече трябва да е ясно на читателя, че всички финансови кризи имат една единствена причина. Банките издават повече разписки, отколкото пари имат, и същевременно обещават да предоставят сумата пари при поискване и предаване на издадена от тях разписка. Такава финансова система не може да не фалира, както вече отбелязахме преди 7 месеца. Конкретната историческа причина, която води до фалит на банките не е от особено значение, важно е, че банките могат да фалират във всеки момент.
След като вече разбрахме същността на всеки банков фалит, и конкретно на този от месец април, трябва да си отговорим на далеч по-важния въпрос дали правителството в лицето на министъра на финансите взе правилното решение.
Епохалната грешка на министъра на финансите
Министерството на финансите, констатирайки, че банките не разполагат с парите, над които разписките дават право взе невероятното решение да скрие фалитът на банките. Решението е невероятно за логическия ум, защото в този случай банките се явяват длъжници на правителството, които не могат да платят своя дълг. Особеността идва от това, че кредиторът рефинансира свои фалирали длъжници. Подобно поведение се среща само в този случаи и то има своето логическо обяснение. По-важният въпрос е дали министърът не пропусна невероятната възможност да проведе належаща финансова реформа у нас, като така щеше да се прояви като първият финансист направил сериозна стъпка към укрепването на капитализма в България.
Какво ако той не бе подкрепил фалиралите си длъжници? Банковата система щеше да бъде принудена да обяви своя банкрут. Разбира се, банките биха били способни за няколко дни да мобилизират достатъчно средства, за да се изплатят конкретно към държавата. Но разпространението на новината за трудности на банките, и евентуалното отваряне на юридическа процедура по тяхното ликвидиране от страна на правителството, щете да доведе до масови тегления на депозити, които със сигурност щяха да доведат до техния фалит. Както вече казахме, има сериозни причини, изучени в детайли от паричната теория, обяснявайки защо министрите на финансите традиционно не оставят банките да фалират. При все това, тъй като във всяка конкретна ситуация от този тип човешкият избор е факт, стои въпросът дали този избор не е погрешен.
Фалит на банковата система би довел до множество фалити на предприятия, които са разчитали на банкови “циркулиращи” кредити (кредити, които не представляват спестявания). Депозитите на невинни вложители, които са разчитали на тези пари за бъдещо използване, просто щяха да бъдат изтрити. Това щеше да доведе до сриване на общото количество средства за разплащане, и до съответно силно понижаване на цените на всички стоки и услуги, както и до временно покачване на безработицата. С две думи, дефлация и неизпълнение на финансови и трудови договори. Министърът на финансите предотврати тези две събития, като така само лиши българите от невероятния шанс те да открият отново истинския смисъл на думата свобода. Министърът не предотврати фалита на банките, той просто го скри от общественото мнение. Икономическата теория еднозначно показва, че един ден финансова система с частични резерви, като тази в България, непременно ще фалира действително. Министърът просто отдалечи това събитие и неговите последици във времето. С това той отхвърли невероятната алтернатива, която историята му предложи. Каква бе тази алтернатива?
След естествения фалит на банковата система у нас, министерството на финансите трябваше да настоява за приемане на закон, с който отделя кредитните банки от депозитните банки. За последните се налагат 100 % постоянни резерви. С това веднъж за винаги вероятността финансовата ни система да фалира би била елиминирана. В тези условия вече няма никаква икономическа необходимост книжните левове, печатани от БНБ, да се ползват от монопол на територията на България. Техният “задължителен курс” следва да бъде отменен и гражданите да получат свободата да се разплащат с желаните от тях средства, било дори и за плащане на данъци. След един временен период на конкуренция между долар, евро и благородните метали като разплащателни средства няма никакво съмнение, че златото и среброто щяха да се наложат като неоспорими фаворити (българските банки вече предлагат депозити в злато!). В тази ситуация икономиката на България щеше окончателно да бъде имунизирана срещу финансови кризи и сериозни рецесии. Най-важната предпоставка за продължителен и висок икономически растеж щеше да бъде реализирана. Падащите цени щяха да направят българските стоки изключително атрактивни за чужденци и пред вид стабилността на финансовата система, чуждите капитали безспорно щяха да се инвестират в България. В тези условия борсата у нас щеше да се развие, приключването на приватизацията щеше да се ускори. Пенсионната реформа към капитализация в тези условия щеше да стане реално осъществима. Така данъците наистина можеха да бъдат реално и бързо намалени, реалната цена на труда за работодателя щеше да спадне, и безработицата намалее в последствия. Предпоставки за отдавна невиждано благоденствие щяха да бъдат предоставени на българските граждани.
От всичко това настоящото правителство ни лиши, като само отложи фалита на банковата ни система. Един невероятен шанс за бързото развитие на капитализма в България бе пропуснат.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| |
|
