 |
 |
| За да научаваш какво правим
|
|
 |
Виж всички
 |
 |
|
Настояваме за сериозни и адекватни промени в изборното законодателство на България и избори в един ден
Velizar Pavlov, 03 февруари 2009 |
|
 |
| |
Отчитаме огромни недостатъци на действащата в България пропорционална избирателна система. България е единствената държава член на ЕС, която използва чисто пропорционална избирателна система.
Затова настояваме за сериозни и адекватни промени в изборното законодателство, които да осигурят: 1. Избор на отговорни народни представители чрез въвеждане на ясно изразен мажоритарен елемент в избирателната система. 2. Премахване на ”мъртвите души” в избирателните списъци. 3. Прекратяване на изборния туризъм и многократното гласуване. 4. Силно ограничаване на купуването на гласове.
Предлагаме следните механизми за осъществяване на тези промени:
1. Въвеждане на преференциална избирателна система без праг и с избор на един кандидат от листата. Подобни системи (system of transferable votes) се използват в Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Холандия, Люксембург, Италия, Малта, Полша, Швеция и др. Подробно разработихме тази идея още през 2005 г.
2. Гласуването в чужбина да става само в дипломатическите и консулските представителства на Република България с цел предотвратяване на манипулации и злоупотреби.
Намираме за неадекватни, козметични и заблуждаващи обществото обсъжданите в момента ограничени промени за преференциална система с праг, или такава само с 31 (58) мажоритарно избрани народни представители. Този псевдо-мажоритарен елемент ще доведе най-вероятно прсото до избор на водачите на партийните листи.
Заявяваме и нашата категорична подкрепа подкрепа за провеждането на изборите за представители в Европейския парламент и изборите за 41-во Народно събрание в един ден, каквато е и европейската практика.

|
|
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
|
УСПЯХМЕ да накараме държавата да премахне унизителното "молба" от държавните документи
Krassimir Gadjokov, 30 януари 2009 |
|
 |
| |
В края на миналата 2008 г. министъра на държавната администрация Николай Василев обяви, че правителството ще променя закони и наредби, за да премахне думата “молба” от държавните документи. Чест прави на министъра, че припомни Българският Великден като оригинален иницатор на тази идея през 2005 г. Идеята беше предложена на 9-ти март 2005 г. във форума на БГ Великден от Иван Енчев по повод предстоящата традиционна годишна годишната великенска среща на 30 април 2005. Тогава и обявихме кампанията пред неколкостотин участници. Заради предизборната “треска” през 2005 г.- за да не бъде “погребана” инициативата в “наводенението” от изборни новини - отложихме по-широкото й разгласяване. В края на декември 2005 пратихме емейли до нашите над 4000 съмишленици.
Тогава стартирахме и подписка на сайта ни за натиск в подкрепа на идеята. За пръв път, за да има повече ефект от интернет-акцията, направихме нещо, което не беше правено дотогава в България. При всяко подписване, интернет-сайта ни автоматично изпращаше от името на подкрепилия отделен емейл до всяка държавна институция-получател, поотделно. За три години подписката подкрепиха над 2600 българи, живеещи в 35 държави по света. Институциите - в това число Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Министерския съвет и отделни техни ръководители - получиха общо над 44 000 емейла с призива за премахване на “моленето”. Надяваме се и заради нас - защото им е писнало да получават емейлите - да са решили най-накрая да “кандисат” и да предприемат необходимите формални юридически промени за премахването на тази унижаваща думичка. Значи може! Може да повлияваме на властта с идеи, които са положителни и нямат политическата окраска.

|
|
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
|
Стартирахме проекта "Оцени Университетските Преподаватели"
Krassimir Gadjokov, 10 декември 2006 |
|
 |
| |
На 8-ми декември - Деня на българското студентство - стартирахме най-новия ни проект: Оцени Университетските Преподаватели.
Чрез интернет-сайта www.Universiteta.com оттук нататък всеки български студент може да даде оценка на преподавателите си.
Защо направихме този проект? Защото толкова пъти и толкова години наред сме чували обещания - от ректори, от академични съвети, от министерства - че са съгласни преподавателите в университеттите да бъдат оценявани от студентите.
Но колко пъти се е случвало това? Виждали ли сте анонимна анкета, в която ръководството на университета ви пита как оценявате преподавателите си?
След толкова чакане, ние сме убедени, че администрацията на държавата и университетите нямат интерес или просто не смятат за приоритет да предложат тази възможност. Затова решихме да поемем нещата в свои ръце - без да чакаме, без да се оплакваме, че някой друг ни е виновен.
Българският Великден - група българи от цял свят, непитащи никого "може ли" и не чакащи някой друг да свърши каквото има да се върши, създадохме проекта Оцени Университетските Преподаватели, чрез който студентите поемат въпроса за качеството на преподавателите си в свои ръце. "Ама това не е най-добрата система", веднага ще се намери някой заядливец да контрира. Сигурно не е. Но е много по-добра от едното нищо - каквото е положението към момента; по-добра от оплакване и чакане "някой друг" да направи нещо.
Както и с първия уникален проект на Българският Великден, в който учениците оценяват учителите си - www.MoetoDaskalo.com - с новия наш проект за студентите целим най-вече да размърдаме закостенялостта на университетите и министерствата, за да направят нещо за измерване къде и кой преподава по-качествено.
С това дефинираме още веднъж разликата между празните приказки и истинските действия.

|
|
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
|
Криворазбраният европеизъм
Petar Lefterov, 22 март 2006 |
|
 |
| |
Последните дни започна един скандал, който, ако медии и политици не успеят да потулят или изкривят, може да доведе до излизане наяве на някои основни недостатъци на българската демокрация. А именно: не стига, че ни управляват хора, които не могат или не желаят да мислят, но те освен това не могат или не желаят да слушат.
Говоря за изтеклата информация за партньорския доклад, изнесена от Миглена Кунева, според която прехвалените “европейски” промени в конституцията, които беше толкова важно да приемем “единодушно” и “по бързата процедура”, не само не са поискани от ЕС, но напротив – сами по себе си могат да станат повод за предпазна клауза.
|
|
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
|
Българските граждани трябва да могат да сезират директно Конституционния Съд
Krassimir Gadjokov, 26 февруари 2006 |
|
 |
| |
Нужна е промяна на българската Конституция, която да позволи на гражданите директно да сезират Конституционния Съд. Очевидно тази възможност, предоставена към момента само на определени властови институции, не е ефективна. Властта е заинтересована, в много случаи, да не сезира Конституционния Съд заради интересите на някои от своите институции. В резултат, не се извършват достатъчно бързо промените, които отразяват обществените настроения и желания. Не се получава контрола, които гражданите по дефиниция имат като избрали, пряко или непряко, властовите институции. Това трябва да бъде променено. Тази възможност трябва да бъде дадена на суверените на властта - отделните граждани и техните сдружения. Подкрепи подписката на инициативния комитет за промяна, подписана до момента от хиляди българи от целия свят .
|
|
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
|
Министър Василев, противоречите си в разстояние само от три дни!
Krassimir Gadjokov, 22 декември 2005 |
|
 |
| |
На 15 декември 2005 г. в интервю по радио Нова Европа, в което участваха и активисти на Българският Великден, министърът на Държавната администрация Николай Василев излезе с информация за значително намаление на заетите в държавната администрация от 2001 г. досега. В момента на интервюто не разполагахме с конкретни цифри, но още на другия ден (16 декември) опонирахме на министъра, като посочихме официалните данни на Националния статистически институт (виж долната публикация).
Само два дни по-късно (на 18 декември) статия във в-к "Сега" цитира министър Василев да твърди диаметрално противоположното на казаното от самия него във въпросното радиоинтервю. Така министърът потвърждава нашата реплика от 16 декември, че държавната администрация се е увеличила, а не намаляла, от 2001 г. до днес.
Продължаваме обаче да си задаваме въпроса кои са източниците на цитираните от министъра числа за заетите в държавната администрация. В статията във в-к "Сега" той твърди, че администрацията се е увеличила от 45 000 през 2001 г до 86 000 днес, затова се налага да повторим въпроса си към министър Василев: Откъде черпите тази информация, господин министър? Ние, вашите избиратели, имаме нужда да знаем, за да правим своите анализи въз основа на същата тази информация!

|
|
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
|
Министър Василев, държаваната администрация е нараснала, а не намаляла!
Krassimir Gadjokov, 17 декември 2005 |
|
 |
| |
На въпрос на Павел Лазаров защо не е намален броя на заетите в държавната администрация, министър Василев репликира, че напротив - броя заети в нея е намалял от около 130 000 през 2001-ва на около 90 000 днес.
Министър Василев явно ползва някакви други източници, недостъпни за нас, избирателите. Защото според официалните данни на Националния Статистически Институт (НСИ), държавната администрация е нараснала за този период от 96 364 на 139 969 души !
Тази размяна на реплики се случи в предаване на радио Нова Европа на 15 декември с участието на министъра на дъжавната администрация Николай Василев и великденците Павел Лазаров (от Милано, Италия) и Красимир Гаджоков (от Торонто, Канада).
Ето и броя заети в "Държавно управление и задължително обществено осигуряване" според НСИ, http://www.nsi.bg/Labour/Labour.htm
2000: 91 660 2001: 96 364 2002: 98 059 2003: 111 840 2004: 121 545 2005: 136 969* (към края на месец септември)
Вярно е, че министър Василев пое този конкретен ресор отскоро (в новото правителство), но е вярно и че заемаше вицепремиерски пост през цялия мандат на предишното правителство.
Вярно е също, че в новия бюджет за 2006 г. е заложено 10%-тно намаление на държавната администрация (макар оценката на Института за Пазарна Икономика да е че ще е едва 5%), но това засега е само едно намерение.
Чакаме вашия отговор, министър Василев.

|
|
 |
 |
 |
|
 |
 |
|
|  |
|
 |